Реализъм в Испания

Реализмът в Испанското Изобразително Изкуство

През 17 век в Испания възникнало мощно реалистично направление,за чието развитие тук имало благоприятни условия.Разцветът на реализма в литературата започнал още през 15 век с романа-драма „Селестина“,чийто автор не се спира пред нищо при изобразяване живота на нисшите обществени слоеве.Героинята на романа,сводница ,е обрисувана цветисто и ярко ,с лек цинизъм.През 16-17 век разцъфнал испанският театър.Такъв народен по характер театър не познавала дори Англия по времето на Елизабета.Най-значителните му представители са Тирсо де Молина и Лопе де Вега.Несъмнено най-гениалният представител на испанския реализъм е Сервантес.Неговият „Дон Кихот“ е истинска  енциклопедия на испанския живот от времето на Филип Втори.През 16 и 17 век дори в религиозната литература на Испания проникнали като широк поток реалистични мотиви.В молитвите и религиозните песнопения намирали израз представите и езикът на простия народ: в тях се долавя привързаността към предметите от всекидневието,които заобикалят човека.

Една от главните опори на реализма в испанското изкуство през 16 и 17 век била школата във Валенсия.Нейната връзка с възглавяването от Караваджо движение в Италия до днес не е изяснена.В тогавашна Испания съществували всички условия за самостоятелно възникване на това направление- реализъм в изобразителното изкуство,което в края на краищата получило тук по-пълнокръвно развитие ,отколкото в Италия.Представители на Валенсианската школа били Рибалта/умрял през 1628 г./ и неговият ученик Рибера /1590-1652/.Рибалта се учил в Италия,посетил Рим и копирал италиански майстори,но запазил характерното оркрай време за испанеца чувство за достойнсто ,сериозност и строгост.Той се интересувал много от светлосянката като средство за повишаване осезаемостта на телата.

Рибера ученик на Рибалта напуснал Испания като юноша и се заселил в Неапол.Тук той получава признание от италианските художници,но си останал до край испанец- наричали го “ Спанолето“.Веласкес го посетил по време на пътуването си в Италия.В много свои картини Рибера изобразява характерни типове от народа.които се срещали по улиците на Неапол.“Кривокракият“ на Рибера ,“Мъченичеството на св.Вартоломей“,“Св.Инес“ са едни от най-известните му реалистични творби от този период.

През 17 век Севиля станала най-голямото огнище на реализма в Испания.В Севиля се развил талантът на испанския скулптур Монтанес,творил особено много в областта на дървената скулпура,която в Испания се разпространява сред най-широките слоеве на народа.Много испански майстори от 17 век не могли да устоят на изкушението да търсят съвършена илюзия в избражението.

Франсиско Субаран(1598-1664) е наред с Веласкес най-значителният испански художник от 17 век,но за разлика от него не е напускал родината си.В неговите картини цари покой и ред,от религиозните картини на Субаран лъха земен дух ,те свидетелствуват за смирената му почит към земните неща и предметите от всекидневието.Отражение от това светоусещане виждаме  и в неговите натюрморти.В тях прави впечатление преди всичко строгия ред ,в който се намират предметите.

Връстник на Субаран е роденият в Севиля Веласкес (1599-1660) безспорно един от най-великите испански художници.Когато се говори за испанската школа се споменава преди всичко неговото име.Като живописец Веласкес в продължение на 20 години творчески опит изминал дълъг път на развитие.Той започнал от живопистта на гладката ,ясно очертана форма,подобна на тая ,с която Субаран си служил до края на живота си.Отначало художникът разчитал на плътните ,златистокафяви плътни цветове,в ранните му картини липсва дори светлина.Посетепенно Веласкес си изработил по-свободен маниер за полагане не боите и палитрата му просветляла.Бившият му учител Пачеко не одобрявал тази живописна свобода.Но Веласкес отишъл по-надалеч от онова,което бил видял и научил от великия венециански майстор.У него широко нахвърлените мазки стават основно изразно средство,с което той пренася върху платното явления от действителността в цялата им неспокойна и трептяща променчивост.Веласкес нанася цветните мазки едва докосвайки платното с четката си.Той изхвърля от палитрата си кафявите и черните бои,живопистта му става прозрачна,сребриста.Предметите са облъхнати от светлина и въздух ,багрите искрят,възпламеняват се една друга,раждат отблясъци и се съчетават в дивна хармония.Затова ,каквото и да изобразяват платната на Веласкес ,те винаги привличат с радостта от едно свободно и правдиво виждане.По време на второто си пребиваване в Рим (1650г) Веласкес  нарисувал под впечатление от очарователната италианска природа два пейзажа с вила Медичи ,в оня свободен маниер ,който по онова време бил нечувана смелост.В единия етюд част от зида и кипарисите са пронизани от разсеяна светлина ,в другия слънцето прониква през листата и трепка по пътеката.Трудно можем да си представим нещо по-различно от пейзажа при Греко.Както и в портретите си Веласкес не се бои от неподправената истина,виждаме заковани с дъски арки ,а пред тях две човешки фигури случайно застанали там.

В Европа истинското откриване на испанското изкуство станало в по-сетнешни столетия.Разбирането на испанските реалисти дължим на преди всичко на френските художници от 19 век Веласкес и неговата живопис били открити от импресионистите  и по специално от  Едуард Мане.Ала те виждали и ценели у него само това,което отговаряло на собствените им търсения.Греко получил признание още по-късно.През своята епоха духовните основи на испанското изкуство от 16-17 век не могли да окажат никакво влияние и останали неразбрани.

Въпреки това Испанската Школа заема почетно място сред големите школи на Европейското изкуство. В нито едно друго изкуство острият ,неподкупен реализъм,привързаността към неугледните неща в живота не са съчетани с такъв страстен стремеж към красивото,възвишеното и духовното.Никъде търсенето на човешка правда и доброта не е довело до такива покъртителни борби ,съмнения и победи,както в страната дала на човечеството образа на Дон Кихот.