„Изкуството е вид призма, през която гледаме на света, то никога не е изцяло лично. Това зонално поле на нашата лична култура, което като ядро го развива в отделни палитри, е … в ранните периоди … и остава почти непроменено през целия живот на човека ”. Балтова, 2007, с.65, с.88“
Възможностите на проект „Паспарту“ за отваряне на пространствените граници на рисунката са предизвикателство за произведението на изкуството и неговия автор. Passé partout е израз на околната среда, един вид дом за всеки артистичен образ. Тих, незаплашващ, в хармония с темата, настроението и смисловите акценти на картината, passé partout присъства и отсъства едновременно. Характеристиката му варира – координирана в две посоки: навътре – към основното изображение, и навън – към рамката. Този гъвкав, дипломатичен и дискретен „слуга на двама господари“ от един момент започна да играе нова роля в проектите на Румянка Божкова.
Passé partout, отговарящ на изброените изисквания, присъства много изразително в проекта „Живопис в дълбочина“. Основата, върху която е направено основното изображение, е и основата на зоните passé partout. Промяната на техния цвят и брой помага да се увеличи усещането за зоната за поставяне. Дълбочината на рисунката в работата – навътре и навън – се подчертава от натрупването на рамкиращи ленти. Градирането – на цвят, формат и текстура (по -гладко или по -релефно) допринася за художественото внушение на темата на картината. В това се състои новата роля passé partout: да бъдеш съавтор на желаното ниво както за художника, така и за произведението на изкуството.
Освен това, докато създават основния чертеж, линиите, определящи формата, продължават в зоната на паспартуто около картината, като водят тихия жест на фрезата или четката към рамката. В зависимост от идеята на художника, растерът, който е организирал акцента, значението и внушението на картината, се променя незабележимо в pамка, създавайки усещане за тишина, доказателство и завършена фраза. Както в музикално произведение-гласовете на различните инструменти повтарят темата в различно темпо, така да се каже цвят и интензивност-рисунката излива успокояващ натиск в паспарту, вкарва и отвежда окото на зрителя в и извън „залата на спектакъла за рисуване“.
Прилагане на проекта „ПАСПАРТУ“ – органично продължение на архитектурното пространство“ в Живописта
Като начална радиация от вградената информация или подготвяща концентрация на вниманието, passé partout се явява като художествена анотация, която води към ядрото на идеята на автора. В този смисъл художникът разширява или удебелява линиите за рисуване, подготвяйки публиката си за съвместно преживяване, рационализиране и оттегляне в съпричастност .
Зоната на екологичното пространство се явява като пасивен участък за всеки архитектурен проблем както в екстериора, така и в интериора. Поради това обсъждането на визуалното завършване на оригиналната работа е много необходимо за бъдещата работа на студентите по програма „Архитектура“.
Сравнението на „положителни“, което означава настоящи обеми, и „отрицателни“ – отсъстващи обеми, дава характеристика на архитектурата, възможност за по -ясно разбиране, по -ярко присъствие, по -естествена визуализация и вписване в общия ансамбъл на съответния природен или градски даден обект.
